понеделник, 26 ноември 2012 г.

Малките големи неща

Здравейте.
Дойде ред и на втората ми писаница, тя е за приятелите, цветовете и мечтите. Тя е за малките неща, които аз наричам големи. Имам една приятелка, познавам я от толкова отдавна, че минавахме прави под масата и ревяхме инатливо на майките си по път към стаята на първолаците- всъщност тя ревеше :). Днес сме пораснали и малкият й син прилага същите трикове. Моята Ели винаги е мечтала не тя да има собствена цветна детска стая, тя мечтаеше синът й да има такава. Някак моите четки се оказаха много полезни в тази ситуация и докато те пъстреха стените, стаята  се пълнеше със смях и истории, с нови спомени, с малки неща- онези, които вече наричам големи.






4 коментара:

  1. Сега да не прозвучи странно на някого, ама едно от нещата в рисунката дето най ме кефи е сянката, която хвърля слонът. Досега не ми беше направила впечатление, обаче прибавя много добър 3D ефект :).

    ОтговорИзтриване
  2. Така се надявах , някой да я забележи. Обичам те партньоре!

    ОтговорИзтриване
  3. :*:*:* от ревливата Ели и още по-ревливият й син

    ОтговорИзтриване