понеделник, 29 юли 2013 г.

Цветно кафе

 Това са първите почти сполучливи опити да изпъстря сутрините на две симпатични момчета. Те разбира се сами избраха как да изглеждат чашите им, т.е доста приличт на самите тях :).






понеделник, 26 ноември 2012 г.

Малките големи неща

Здравейте.
Дойде ред и на втората ми писаница, тя е за приятелите, цветовете и мечтите. Тя е за малките неща, които аз наричам големи. Имам една приятелка, познавам я от толкова отдавна, че минавахме прави под масата и ревяхме инатливо на майките си по път към стаята на първолаците- всъщност тя ревеше :). Днес сме пораснали и малкият й син прилага същите трикове. Моята Ели винаги е мечтала не тя да има собствена цветна детска стая, тя мечтаеше синът й да има такава. Някак моите четки се оказаха много полезни в тази ситуация и докато те пъстреха стените, стаята  се пълнеше със смях и истории, с нови спомени, с малки неща- онези, които вече наричам големи.






четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Писмо с малко думи...

Започвам блога си с една  лична история: един  подарък за специален за мен човек-брат ми.
Не е лесно да разкажа с малко думи, колко невероятен екземпляр е той.
Сещате ли се за онези хора, които носят светлина в себе си?
Влизат в стаята и атмосферата се променя, защото светят, а светлината прогонва тъмнината и осветява всеки скрит кът.
Тези хора не говорят много, те не познават интригата. Те имат позиция и я бранят с дела, а не с многословие. Тези хора не ти обещават подкрепа, а идват, хващат ръката ти и  те вдигат от пода.
Тези хора падат ударени само,  когато предадете доверието им повече от сто пъти, но дори ударени  не лепят етикети. Тези хора са бойци и следват тесния път към успеха. Ето такъв е брат ми и аз съм благословена, че за мен той е повече от приятел...
Реших да му разкажа с подарък  как изглежда в очите ми...