понеделник, 26 ноември 2012 г.

Малките големи неща

Здравейте.
Дойде ред и на втората ми писаница, тя е за приятелите, цветовете и мечтите. Тя е за малките неща, които аз наричам големи. Имам една приятелка, познавам я от толкова отдавна, че минавахме прави под масата и ревяхме инатливо на майките си по път към стаята на първолаците- всъщност тя ревеше :). Днес сме пораснали и малкият й син прилага същите трикове. Моята Ели винаги е мечтала не тя да има собствена цветна детска стая, тя мечтаеше синът й да има такава. Някак моите четки се оказаха много полезни в тази ситуация и докато те пъстреха стените, стаята  се пълнеше със смях и истории, с нови спомени, с малки неща- онези, които вече наричам големи.






четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Писмо с малко думи...

Започвам блога си с една  лична история: един  подарък за специален за мен човек-брат ми.
Не е лесно да разкажа с малко думи, колко невероятен екземпляр е той.
Сещате ли се за онези хора, които носят светлина в себе си?
Влизат в стаята и атмосферата се променя, защото светят, а светлината прогонва тъмнината и осветява всеки скрит кът.
Тези хора не говорят много, те не познават интригата. Те имат позиция и я бранят с дела, а не с многословие. Тези хора не ти обещават подкрепа, а идват, хващат ръката ти и  те вдигат от пода.
Тези хора падат ударени само,  когато предадете доверието им повече от сто пъти, но дори ударени  не лепят етикети. Тези хора са бойци и следват тесния път към успеха. Ето такъв е брат ми и аз съм благословена, че за мен той е повече от приятел...
Реших да му разкажа с подарък  как изглежда в очите ми...